подозрив прид.

подозрив (прид.)

- А кај е мајка ви? - запраша подозриво кондуктерот, гледајќи ги под очи.
„Бегалци“ од Јован Бошковски (1949)
Отпрвин ги свиткува веѓите па подозриво се вгледува во мекото од очите на учителот и започнува да се насмевнува.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Во овој дуќан, потонат во секојдневната тишина, сега може да го привлече интересот на минувачите и подозривоста на полицијата.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Но нездравата упорност не се подава. Со дива подозривост тој одбива сѐ.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Оваа напомена ме прави внимателен и подозрив.
„Синот“ од Србо Ивановски (2006)
Тој ме гледа со подозривост, а сепак, ми се чини, само кога би ја пуштила раката, тој веднаш својата глава би ја ставил во неа.
„Братот“ од Димитар Башевски (2007)