разлутено прил.
разлутеност ж.

разлутено (прил.)

Водата плусна по подот, а бабата скокна разлутено.
„Зоки Поки“ од Оливера Николова (1963)
Тоа диво и разлутено му се спушта по патот, а ние со Васета викаме и се дереме: - Уааа! Држете го крадецот! Уааа!
„Дружината Братско стебло“ од Јован Стрезовски (1967)
Од секаде да гргори, да ромони, мислиш разлутено улиште пчели.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Планината притискала врз неа, а таа разлутено ја напаѓала планината и корнела карпи и дрвја и ги тркалала пред себе.
„Невестата на доселеникот“ од Стојан Христов (2010)