рупка несв.

рупка (несв.)

Ќе им донесам да гризат, да рупкаат.
„Пиреј“ од Петре М. Андреевски (1983)
Тој рупка сливи во браздата, а магарето рупка трње на меѓата. Се надгласуваат, со проштение.
„Пиреј“ од Петре М. Андреевски (1983)