стрелка ж.
стрелка несв.

стрелка (несв.)

Човекот со рапавото лице седеше отспроти и упорно го стрелкаше со поглед Глигора кој се готвеше да си легне.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
18. Не знаев зошто сунѓерот мириса на креда по невидено и упорно плакнење во школските вецеа, но знаев дека неговиот мемливо-карбонатен здив ме стрелкаше, како меч на средновековна соученичка, во предизвик на двобој.
„Ниска латентна револуција“ од Фросина Наумовска (2010)