тивнува несв.
тивнување ср.

тивнува (несв.)

Ама, кога не му се спие нему и болките не тивнуваат.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Иде темнината. Иде темнината. Орото се растура. Тивнува панаѓурот.
„Послание“ од Блаже Конески (2008)