фалта ж.

фалта (ж.)

Испушта фалти по ногавиците, што се вели, мува да се пресече.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Усните му беа полни, заокружени со две фалти брчки кога се смееше и над кои се вишеше орловски, но убав нос.
„Белиот јоргован“ од Хајди Елзесер (2012)