налути (гл.) - и (сврз.)

Ако ги оставиш сами, можат да ти се налутат и цел живот да те мачат, да не те пуштаат да заспиеш...
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Ни се налути нешто, велам, нешто многу ни се налути и си отиде. Ја викав, ја молев да се врати, велам, ама не се врати.
„Пиреј“ од Петре М. Андреевски (1983)
Кога слушна пеење и звуци од гитара, се налути и ми спушти.
„Знаеш ли да љубиш“ од Ивана Иванова Канго (2013)
Се налутив и го зграпчив. Му го скршив вратот...
„Големата удолница“ од Петре Наковски (2014)
Ваквите уметнички иновации успеаја да ги налутат и пуристите и оние што се поавантуристички настроени. okno.mk | Margina #8-9 [1994] 49
„МАРГИНА бр. 8-9“ (1994)
Дедо Гога навистина се налути и ги брцна рацете во изворот.
„Билјана“ од Глигор Поповски (1972)
Да не беше Љупчо толку дрзок, можеби директорот не ќе се налутеше и не ќе ги повикаше родителите. Вака сѐ ни тргна лошо.
„Клучарчиња“ од Бистрица Миркуловска (1992)