свика (гл.) - и (сврз.)

Таа го згрчи лицето. - Варварин! - му свика и почна да плаче.
„Јанsа“ од Јован Стрезовски (1986)
- Визбите, внимавајте на визбите! - свикав и летнав по скалите надолу. Резето спука од тресокот на кундаците.
„Дружината Братско стебло“ од Јован Стрезовски (1967)
- Глупак! Ќутук! - свика и се повлече во колибата.
„Бојан“ од Глигор Поповски (1973)