те (зам.) - смири (гл.)

НЕ ПЕЈ, НЕ СЕ РИМУВАЈ Не пеј, не се римувај На пат заминувај, Не врти се, одминувај Не пеј, не се римувај Со небесното, неизвесното Кога од него си сторен, Од зборови сотворен - Од честичките на небесното И да сакаш друго да си, Кроток да си, стишен да си Нема кој да те гласи Да те смири, да те згаси Зашто си од небеси Колнат си, што и да си.
„Сонети“ од Михаил Ренџов (1987)
- Ти се примируваш со неа. Таа те става во зандана, за да го уништи твоето несогласување. И те смири.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)