здив (имн.) - или (сврз.)

Тој ден тајно го нарекуваше Недела.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Долу беснееше реката како серија на бранови, но побрза и поостра, без здив или кругови, а таа го држеше бебето.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Го гушкаше Недела со едната рака и Далтон ја држеше другата рака, влечејќи ја низ жолтилото.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Таа те гледа изненадено, без да дојде до здив или до збор, но не те одбива и те запознава со нејзиното друштво - очевидно не е видливо израдувана, но се воздржува да ти сврти грб.
„Синовски татковци“ од Димитар Солев (2006)