лице (имн.) - ведрина (имн.)

- Сфати дека за тебе сум само Ведран! - и почна лудо да се смее, но смеење за кое и самиот не се надевал.
„Синот“ од Србо Ивановски (2006)
„Кога ќе ти затребам ти само викни Ведране!“ ми довикуваше тој со таков глас како да се нашол наеднаш во далечните далечини.
„Синот“ од Србо Ивановски (2006)
А потоа, по малку време и сосема неочекувано насмевката му ја врати на лицето ведрината!
„Синот“ од Србо Ивановски (2006)