станица (имн.) - мирис (имн.)

Летните звуци на скакулци и ноќни птици одекнуваа низ накиснатата населба.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Станицата - па и целиот град, ми се чинеше - капеше и испаруваше.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Твојот мирис сѐ уште не беше испран од моите прсти.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)