чеиз (имн.) - за (предл.)

Стенкајќи, по некое време ќе се кренеше и ќе отшеташе боса до каселата: таму, во мракот, го прередуваше чеизот за умирачка и си зборуваше со децата.
„МАРГИНА бр. 34“ (1996)