влажен (прид.) - лице (имн.)

Удираше околу себе и се сеќаваше на влажните лица од детството. Беше силен и сигурен со ножот.
„Кловнови и луѓе“ од Славко Јаневски (1956)
Го нурнав влажното лице в дланки.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Удираше околу себе и се сеќаваше на влажните лица од детството.
„Забранета одаја“ од Славко Јаневски (1988)
„Добро“, рече пред да ја затвори вратата зад себе. „Ќе го разбереш и самиот она што сакав да ти го кажам.“
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)