единствен (прид.) - допир (имн.)

Единствениот допир со светот му беше на Висар прозорецот.
„Свето проклето“ од Јован Стрезовски (1978)
И, тогаш се случи тоа: единствениот допир за три години.
„Папокот на светот“ од Венко Андоновски (2000)