пенлив (прид.) - и (сврз.)

Стивнуваат веселбите. Ширата шурка пенлива и мирисна.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Придушено кркореше. Стиснатата уста цедеше пенливи и нејасни зборови.
„Улица“ од Славко Јаневски (1951)
На розовиот ѕид, искапан со ситни златни цвеќиња, висеа евтини литографии: пејсаж - модра планина од која паѓа водопад пенлив и бел.
„Улица“ од Славко Јаневски (1951)