пак (прил.) - слуша (гл.)

Тепачите го накитиле со модрици но не му ја истинале крвта - ене го, сука мустаќ.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
И пак слушав: Кога дете ќе ми плаче ќе ми плаче за лелјане полегни го врз стреине ќе повеам тиок ветар ќе залејлам машко дете...
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Ќе се закријам во некое долче, зад некој шип, и пак слушам: — Кај ќе одиш, Небеска?
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)