Не ли е ликот на таткото привид, а пишувањето игра на разлики, оние низ кои репрезентацијата се дистанцира од фантазматската априорност?
„МАРГИНА бр. 32-33“
(1996)
Но зарем не е Тот сѐ она што тука навистина постои?
„МАРГИНА бр. 32-33“
(1996)
Но зарем не е Тот сѐ она што тука навистина постои?
„МАРГИНА бр. 32-33“
(1996)
Не ли е ликот на таткото привид, а пишувањето игра на разлики, оние низ кои репрезентацијата се дистанцира од фантазматската априорност?
„МАРГИНА бр. 32-33“
(1996)