рапавина ж.

рапавина (ж.)

Глигор љубопитно ги залепи своите очи врз рапавината на неговото лице.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Арсо се оптегна, и, потпирајќи се на рапавината од ѕидот, се исправи, си ја затегна разлабавената врска на вратот.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Тоа не беше ѕид, туку рапавина од карпа.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)